Свободен достъп: Болката - врата към Светлината с Деси Слава | Пътят на Елея transcript

Здравейте, скъпи приятели на Mindcast. Днес ще си говорим за пътя на трансформацията и духовното пробуждане. То не е взрив. Духовното пробуждане е по-скоро а път, по който тръгваш и не спираш. една от най-обичаните български певици, днес ще отвори портите на душата си и ще ни разкаже за нейния път на трансформация и духовно пробуждане. С изключително вълнение и голямо щастие казвам добре дошла на Десислава. Деси, много се радвам, че си тук в студиото. Добре дошла. >> Благодаря много. Аз чак не мога и да повярвам, че толкова те харесвам. Нека не звучи като сега някакви такива четки, нали, но просто следя канала от доста време и а съм много щастлива от това, че всеки път намирам нещо за себе си и [прочиства си гърлото] гостите, които каняш, са много интересни. Дори не съм и мечтала аз да бъда също един от тези гости. >> Аз ще призная на нашите зрители, че ние имахме една вълшебна нова среща в Петрич на едно голямо събитие, което организира общият ни приятел Славко Матанович. А и тогава всъщност си дадох сметка, че те виждам по нов начин, като човек, който върви пътя си и е смел и автентичен да бъде такъв, какъвто е. Кога започна този път за теб? Кога усети, че освен външния свят, сцената и визията има един невидим свят, който те вълнува? >> Ам аз може би като всяко дете и може би не всяко, но съм си задавала а много въпроси, от които даже в един момент ми ставаше аа просто ми ставаше лошо. прилошаваше ме от от от от от от от от от от от от от от мисълта, че не мога да си обясня, а нашата планета е във Вселена, тази вселена е в нещо друго, нали, безкрая в какво е. И просто исках да си отговоря на тези въпроси. Може би това беше първият въпрос, който ам като дете е е отключил моето любопитство а към това, че а не [прочиства си гърлото] всичко до което може да се докоснем и да го видим с тези сетива, които са ни дадени в момента на Земята, аа не всичко е това, което е около нас и има доста невидими неща, които ние не можем да доловим с тези сетива, които са базови Те, разбира се, а човек има и интуиция. >> А кога се осъзна за интуицията? За това, че може да се свързваш с тези невидими светове по някакъв начин? >> Ами, честно казано, на мен а то почти всяка трансформация при при човек идва с а с някакъв с някакви нещастно обстоятелства, >> криза, болка, травма. Това е, което ни събужда. Да. Точно. Абсолютно. Да, да. Абсолютно. Голяма пропаст коя беше за теб? >> Ами аа всъщност добре, няма да говоря за детството, но да кажем, че имах един момент, в който абсолютно бях изправена пред абсолютен фалид финансов. Аа и всъщност бях чела до тоя момент, бях започнала от преди това да се интересувам от разни книжки и литература. да си етерична, така >> да да си отговарям на разни въпроси, >> но това беше моментът, в който трябваше да да изпрактикувам и изобщо в действие да да покажа всичко, което което съм чела, но но без да го целя, то просто успях до някаква степен да приложа наученото и да видя как работят някои невидими закони. Това беше финансовата криза беше първата, която те накара да повярваш, че сама може да промениш ситуацията. >> Абсолютно. Да. >> Какво направи Деси, защото хората си казват: "Ах, как пък така се променят нещата? Хем хем вярват, хем са скептични. >> Ами на първо място вярата аа мога да кажа, че поне поне два пъти в живота си съм имала такива моменти, в които съм я губила вярата в Бог. Губила си я. >> Да, губила съм я. В смисъл не се гордея от това, обаче колкото и да си сега малко нескромно да звуча, но колкото и да си вярваш, колкото си добър човек и да се опитваш да си добър човек, защото във всеки добър има и по-малко лошо и както и във всеки лош има добро. >> Точно така. Светлината и тъмнината са казва, >> "Те преобладават винаги. Въпросът е кое е повече, нали? Аа >> така >> аа каква ми беше мисълта? >> Първият път, когато изгуби вярата в Бог. А за втория ще раз. Първия в личния живот беше, но един друг пример искам да дам, в който аз се опитах да направя една телевизия музикална. Там бях измамена от един човек и и с течение на времето, след като нали бях измамена и бяха откраднати много пари, аз трябваше всичко, което друго съм спестила, да да продължавам да поддържам. През това време останах без пари, за да правя собствени проекти. След като не правиш собствени проекти, ти спираш да бъдеш и актуален в в работата си. Оттам спряха и участията ми и просто наистина бях >> занулена, >> потънала. Да. И в изключително в изключителна депресия и просто не знаех а какво да направи, кой път да хвана, както се каза по народному. >> Какво беше лицето на депресията за теб?

[прочиства си гърлото] Опиши ми я. Не ти се ставаше от леглото, не ти се живееше. Какво правеше в тези моменти, в които не намираше смисъл? >> Чувствах Чувствах се провалена. чувствах, че а че не мога да че няма как да продължа, че това е краят в смисъл с кариерата ми, че не не знам дори не можех да си представя какво оттук нататък какво нямах никаква визия за живота. Какво следва? >> Колко време беше в това състояние на >> няколко дни. А защото аз изглежда имам силен дух. Това го доказвам. Постоянно си го доказвам и на себе си, слава богу. А, но имах така дни, в които м просто реших, че в смисъл всичко е приключило. Чувствах чувствах се така, сякаш дори си визуализирах как се чувствам. Сякаш някой ми е а сложил някаква тежест и аз потъвам надолу. Но в един слънчев ден, да кажем, че една седмица, две седмици, не знам колко време съм била така, някакви дни, може не е било месеци със сигурност, защото ако си в месеци в такова състояние, това е доста фатално. Според мен трябва човек бързо да >> трябва да се издърпаме с >> бързо да се изправи. Да. >> Аа дни на плач, не исках да говоря с никой. В някакъв момент започнах да дължа вече някакви пари. А наистина беше много тежко. Да не говорим, че много време след това въобще нямах възможност да си купя и нови рокли. Минавах покрай, нали, за участи те вече участията леко-полека тръгнаха, обаче аз не смеех, защото дължах някакви пари някъде към днешна дата. А в смисъл искам да кажа, че нямам борчове, нали, някой да не си помисли, че нещо съм много бързо се справих, но това е благодарение на духа ми. Какво те изтегли? За какво се? >> Не, не гледах по магазините въобще нищо, нали? В смисъл обръщах се на другата страна, не исках да това да ме дразни, че не мога да си взема. Сега, разбира се, към днешна дата въобще по никакъв начин не ми не би ме подразнило някаква дреха или Но тогава съм била по-млада и това явно по този начин ми е действало. В един слънчев ден просто станах и разбира се големият ми син много така беше до мен и ми каза: "Мамо, защо плачеш сега? Ти не можеш като плачеш, ти не можеш да да разрешиш нищо по тоя начин. >> Заради него ли се изправи? Той ли ти даде? Може би той беше моята сила. Да, да. Децата са много голяма сила, много голям стимул. А и спомня си, че в тоя момент просто един ден с слънчев се събудих. И точно си представих как имам някакво все едно желязна верига с една много огромна желязна топка, която и и някакъв океан и и това нещо цялото а тая топка ме влачеше надолу и аз а си представих, че вече съм на дъното и си казах оттук надолу няма повече накъде. >> Може само нагоре. Само трябва да махна тоя [смях] хомод ли, как се казваше и да >> веригата я скъса. >> Веригата да скъсам и просто да се изправи. И в този момент, след като си визуализирах някак си манифестирах и какво правя, аз то от само сеебе си се случи. Аа визуализирах цялото това нещо и някак си тука в гърдите усетих една огромна радост, една лекота. Сега настръхвам като се сетя за тоя момент. Това беше моментът, в който аз разбрах, че мисълта работи много силно. Такава радост изпитах и от тоя момент започнах да се моля да да имам едно участие, две участия. Започнаха да идват някак си. Аз като се успокоих и в момента, в който изпитах тази радост, сякаш започнах да привличам повече събития, които >> които да ме карат да се радвам. >> С молитвите започна. Това беше твоята първа стъпка, така ли? >> Да, >> защото е много важно. Искам да нарисувам пътя за нашите зрители, защото всички минаваме през етап на зануляване. Какви са стъпките? Аз затова направих този подкаст. Първото е молитвата при теб. >> Молита молитвата е нещо много силно и много и много ценно. Аа просто думите са имат огромна сила. много >> това, което за което много пъти не си даваме сметка, а нали те без да съм специалист в това, но аз как си го обяснявам и това, което съм чела, че а самите думи имат имат вибрация, мислите имат вибрират с определена вибрация, честота и и всъщност, когато те са по колкото по-високо честотни са, нали, като думи и като мисли, толкова повече а >> привличаме хубавото и високочестотните неща в живота си. Имаше ли духовен учител, практика, метод, към който се обърна, за да продължиш пътя нагоре? >> Ам, може би, а, срещнах една жена в Бостън преди много години, а, която при която изкарах две нива на рейки, но първо второто беше в България пак с нея. А, но първото ниво а беше точно там в Бостън. Имах възможност да имам престой и не трябваше три дни да съм консумирала месо. Имах възможност да го направя и на третия ден да просто между концертите те бяха повече в уикендите и аз няколко дни бях в Бостън. така или иначе много интересна личност, жена, която аа м те, понеже там е Харвард университетът, там е и тази онко болницата, една от най-известните в света, а много често я викаха и много често практикуваха такива аа сега не може да ми дойде думата толкова елементарна, сборни, да кажем, терапии, групови групови групови сесии, да се >> аа групови сесии и отиде ли на такава група? >> Не, не, не съм била. Аз просто бях там, за да изкарам първото ниво. Реално аз бях там да >> Как усети тази потребност? Енергия ли усети, че имаш в себе си? >> Някой ми каза за за тази жена и г-жа Михайлова са много интересна личност. Тя тя развива тя всъщност успява да се излекува диабет, който е причинен още в комунизма, когато е отбрани хора са можели да следват, а за останалите мерките са били много строги и тя а развива диабет, докато ѝ казва, че тя под шестица не не може да има, защото няма да продължи да учи и няма изобщо да влезе да да има висше образование и да учи. А и всъщност тя развива този диабет и след години успява да открие учители, които мастър рейки, които ѝ преподават и самата тя става учител. >> А ти помогна ли си за нещо с рейки енергията, с това, че прилагаш ли я поне за себе си и за децата си? >> Да, за В началото бях много ентусиазирана за близки хора. Помагах си аа много, но веднага след като изкарах курса при нея, след това аз май мисля, че отидох в Сеатъл, след това и в Вегас на концерти в и тогава един зъбобол, който уж един зъб, който уж беше нещо оправен тука в България, започна нещо да се случва. Трябваше да а трябваше да се отвори тая пломба и нещо да се поправи. А тука цялата се бях издула в Сител. Нямаше час, нямаше възможност. във Вегас веднага и такава упойка силна ми удариха, че тука направо имам чувството, че половината ми глава я нямаше.

[ахвания] Някакви някакъв кореец ли беше доктор? То там има всякакви в Америка и си спомням, че ей така всичко ми беше подуто все още. Аз вечерта трябва да пея и аз съм една такава ни жива, ни умряла. Имах чувството, че мозъкът ми беше в упойка и м аз ѝ се обадих и тя каза: "Сега искам вече отидох в хотела, обадих се и викам, аз трябва по някакъв начин, много ми е неудобно, но помогнете ми." >> Вика, "Сега искам да се отпуснеш, да легнеш аа и да се отпуснеш, да нямаш никакви мисли такива, било лоши или каквито и да е. Отпусни се, не мисли за нищо и трябва да си с отворени, нали, крака и ръце, за да мога да приемам енергията от разстояние. И в действителност аз не разбрах как съм заспала, след което там един-два часа имаше възможност и време, спала съм, след което станах, нито бях Може би >> оттокът го имаше малко, но беше наполовинапра >> и въобще все едно не бях бих посещавала зъболекар. Това беше чудо. Аз наистина бях в състояние, в което никога не съм се чувствала така повярва в тази енергия, така ли? >> Да, да. Повярвах тази енергия и започнах да а да я практикувам също на себе си. Аз много години имах проблеми с с гласа, но честно казано давах си рейки на тука на гърлената чакра.

[прочиства си гърлото] >> Обясни ли си защо гърлената чакра страда? Премълчаваше или изговаряше повече? Какво беше? От >> премълчаване. >> От премълчаване. >> Премълчаване. Аз като дете съм имала много така малко по-драматични обстоятелства, в които не съм можела да да взимам участие в в това, което се случва вкъщи, да кажем домашно насилие. >> И това нещо много някак си трудно трудно го преживявах и явно се е трупало по някакъв начин и не знам, гърлената чакра винаги е била много слаба, слабо място за мен. А в същото време си с едни от един от най-мощните гласове. Виж какво нещо. Да. Не знам колко е мощен, но определено е нещо, което че на всичкото отгоре си изкарвам и хляба. >> Как успяваш полека-лека да чистиш от себе си тези сенки от домашното насилие? Знам, че това е много трудна тема.

[въздиша][ахвания] Зловещите призраци, които сигурно по някакъв начин обитават съзнанието ти още. Ами колкото и странно да звучи, аз съм човек, който не задържа много лошото в себе си. Не знам как става, може би по някакъв натурален начин. някак си умея да може би мозък, не знам, може би нашите мозъци могат да имат някаква такава функция, която някакво копче, което го натискаме и и някак си да помним повече хубавото, а не лошото. А мисля, че и аз съм по природа някак си устроена по този начин. А лесно опрощавам. Всъщност прошката, прошката е много важна. Много работила съм, чела съм от книгите на Луис Хей и а и един филм там има излекува живота си, който е страхотен и а винаги се връщам към него. Знам го на изус почти и въпреки това изпитвам от време на време нужда >> да го видиш отново, да го чуеш по нов начин. >> Да, чудесно. Там има един глас, не знам кой е превеждал, кой е правил превода, но звучи много приятно и много въздействащо самия превод >> също. Нейната история е много необикновена и докосва хиляди хора. И аз може би съм като ми каза от кой си се учил е кой, може би имам най-голямо влияние от Луисхей. >> Луисхей. Да, тя наистина показва, че може да се справим с всяка една ситуация, ако >> вярваме в тази сила, в себе си. Така е. Ти каза, че първият път, в който си загубила вярата в Бог, е било свързано с лична история, личен живот. >> Ние, жените сме много склонни да се огъваме понякога в любовните изпитания. Научи ли се там да пазиш себе си? Не, [смях] >> не, >> не. Все още не. Много, много работя върху това. В момента даже съм в в такъв период от живота си, в който мм правя всичко възможно, за да се съхраня. Аа не знам да колко е успешно, но определено се гордея със себе си, защото съм предприела някакви, нали така за мен доста смели крачки, които за за някои хора може би са а абсолютно обикновени неща и много в в реда на нещата. Кое за теб е смелата крачка? А, >> обикновено аз съм човек, който много трудно, изключително търпелив, а много трудно тръгвам в ако в момента съм в някакви вредни отношения, такива по >> токсични, да, а >> има едно огромно търпение в мен, което не знам как не се изчерпва това търпение. Откъде идва, не знам. Обаче в един момент човек, когато нали той на момента търпи, но след това има идва другият момент на по-късен етап, в който се чувстваш счупен и раните са много големи и много трудно заздравяват. А има едно японско изкуство кинцуги, което казва, че аа раните, когато си позволим да ги осветим и да ги видим, те се пълнят със светлина и всъщност а това ни помага да станем много по-силни и по-красиви. Ти усети ли я тази сила в себе си, че когато се приемеш такъв наранен, счупен, всъщност може да живееш много по-автентично. >> Да. Много е важно човек да бъде искрен и и максимално [прочиства си гърлото] адекватен спрямо това как се чувства, спрямо себе си. Аа да не се самозалъгва и изкуствено, да си казва: "Аз съм силен или аз съм това не може. Аз съм цял, това не може да ме Да. >> Много е важно да си признаваме пред себе си, за да може да да взимаме адекватните мерки, а да се самолекуваме, да търсим начините. с които да си помогнем. Това е най-важното, да можем първо да се излекуваме. >> Да, много ми се искаше седейки на тоя стол да съм още малко помъдряла, още малко преминала през м как да кажа, приключила с с това лечение мое. >> То лечението не свършва. Въпросът е, че си автентична и това е първата и най-важна това да постигна. >> Знам, че практикуваш и тишина. Разкажи ни кога за първи път започна да оставаш в тишината. >> Не, не, не, не съм практикувала тишина. Това е едно мое голямо желание с Знам, че Горудев >> беше на петдневния ритрит в Павел Бани. >> Не успях да го направя това. Това е много трудно. Трудно е за мен. А, но аз мечтая да направя тишина. Това е според мен ще бъде нещо много уникално, но аз не мога да си представя сега, понеже малкият ми син е още малък, е почти на осем години, не мога да си представя, че пет дни примерно няма да мога да го чуя и само ще си пишем само все още не съм спокойна за него. Така да, пет дни да не го чуя. Кой ти помага в отглеждането му? >> А ние, тъй като вече сме се преместихме в София, в Пловдив, тоест в сега вече майка ми ми помага в момента, аа пък и аз гледам повече сама да да се справям, но когато отсъствам и трябва тя да го посрещне от училище, да го изпрати на тренировка, после аз се прибирам и така успяваме да да съчетаваме нещата, но през останалото време Докато бяхме в София, а неговият баща аа го се грижеше за него, когато аз отсъствам. М неговата баба дядо а по бащена линия. Те са си тука от София и в смисъл доста са ми помагали. успяваш ли да запазиш, защото е наистина изключително важно а добрите отношения между децата ти и техните бащи? В констелациите казват, че от жената зависи дали бащата ще бъде наличен за детето си. >> С специално за за първото ми дете там беше малко по-трудно, защото наистина аз много трудно там простих едни неща. Даже не знам дали изцяло мисля, че простих. Да. беше то е много важно да може да простиш и на себе си. Аз >> много, как да кажа, мно много често съм се обвинявала аа в това, че съм допускала някой да се държи по някакъв начин с мен недобър и смятам, че а грешката м е била в в мен и съм се самообвинявала. Никога не съм обвинявала отсрещния човек. А допускала съм да си мисля, че съм още нещо научих, че имах >> Много е вредно това чувство за вина. >> Един период в Да. Един период, в който това е убийствено да чувстваш вина. Ти привличаш още и още още поводи да се чувстваш виновен, да се да чувстваш страх, да чувстваш как да кажа и не добро отношение, ако щеш. >> Още от същото. Да. Да. И м всъщност а аз винаги съм успявала да а да оправдавам хората срещу срещу себе си, независимо как са постъпвали, но не но ми е било трудно да прощавам на себе си, че аз съм го допускала, защото имах един такъв период, в който смятах, че аз съм жертва, аз нали някой друг е насилник, някой друг е лоши. Минаваме оттам сочим другия. Да, >> да, абсолютно. Наистина е по-лесно, но е изключително грешно. >> Да, >> защото този човек отсреща, той също има някакви навярно травми, които а ние може би събуждаме в него с нашето пък поведение на жертва. >> Точно. Ние се закачаме за травмите си много често. Точно така. >> А, много често и работим, да, чрез другите хора. обвиняваме ги за нещо, а пък всъщност а те нещата са си в нас, спят в нас и и всъщност истината е, че трябва да работим върху себе си и оттам, когато ти си добре със себе си, когато си отработил всичко, няма кой да те бутне. Сигурна съм, още не съм го постигнала, но вече имам не един и два примера, работейки и върху себе си, че това е точно така. С бащата на второто дете по-лесно ли се случиха нещата? Имаше ли вече така опита в раздялата, ако изобщо може да се говори за такова нещо? >> Не, бих казала, че то си много до човека. В смисъл бащата на на големия ми син майки, той замина за чужбина и там някак си, както се казва, заметохме нещата под килима и нямаше много възможност да дори да >> да се доизясни ситуацията. Да. работи даже върху нея, докато с бащата на второто ми дете аа имахме ежедневна, почти ежедневна комуникация. А честно казано, а всъщност там най-много си пролича, че аз не мога да си слагам границите, личните граници не мога да да ги слагам. А, а пък той аа така е малко човек, който м когато види, че някой няма лични граници, обаче той не е само той. Според мен всеки човек и ако види, че нямаш лични граници, той влиза до докъдето позволи отсрещния. И въпреки че се разделихме, беше доста беше трудно и за него. Той може би не си е представял, че че всичко ще се случи по тоя начин, че семейството ще ще ни ще оцелее, ще бъде цяло. Не искам да казвам какви са причините за нашите раздяла. Определено изключително различни като хора. Ние имаме и доста голяма възрастова разлика, но това никога не е било проблем. И много хора, които са ми казвали, нали ти ще видиш сега то много ви е голяма разликата. Той е на различен акъл различен, но истината е, че аз съм изключително, без да се така малко звучи нескромно, много съм толерантна като човек. Абсолютно го имам предвид това, нали, за тази възрастова разлика, но като изключим цялото това нещо, той наистина м е различен от мен. Много е той е дисциплиниран. За него нещата са по той следва много и логиката. Аз пък трябва да си усетя много, много различни А >> какви са ти основните уроци след любовта? На какво дойдоха да те научат? >> Ами аз определено, на мен определено ми е липсвала дисциплина в моя живот, защото аз съм доста а воводна, водниста ли, не знам как да кажа, в астрологичен план. Аз съм риби, имам и луна в рак. А марс марса ми е в риби, което ме прави, че аз не мога никога да се защитя, ако някой ме нападне. >> Извинявайте, че ви прекъсвам разговора в най-интересната му част, но за Mindcast е важно точно сега да станете абонат и ако решите член на канала, защото алгоритъмът на YouTube така ни позволява да достигаме до много повече от вас и мисията ни да се разраства. Моите реакции първите са да да се разплача и да не знам какво и и да се как да кажа да сега вече мисля, че детето реагираш обаче виж като дете някой да те защити >> детска позиция някъде там имаш >> много дълго време бях застигнала да но сега започнах да така да осъзнавам, че >> а това дете то трябва да то то ще си стои там, но просто трябва по някакъв начин да го то не да го пуснала. Ами как кажа >> да го отмразиш. Ние имаме всички замръзнали аспекти в травматични ситуации. Да. Това се работи. Може >> не можех да се защитавам. Аа сега на този етап от живота мисля, че вече това не е така. И и м реално а бащата на на втория ми син а Борис всъщност той е един много голям урок за мен. Предполагам, че аз за него също смятам, че с него в крайна сметка сме си дали много хубави уроци. Той беше човекът, който всъщност ме накара да започна да >> трансформация, да да започна една друга трансформация, пък по-личностна такава на на личностно ниво. А психологично може би. >> Чувстваш ли сърцето си вече отворено за нещо ново или още го лекуваш? >> Не, работя върху това. Много ми е трудно, изключително трудно.

[въздиша] А търся всякакви методи. А тука напоследък имах нали и това турне фолклорното тая година. Просто толкова много съм ангажирана с с тези музикални проекти и фолклорен албум на даже вече го записах и е готов. Всеки момент ще ще бъде и на на музикалния пазар, както се казва. И цялото това нещо до такава степен азе завзема мислите ми, че каквото и да слушам, каквото и да правя, нищо не не ми остава в главата и малко ми е трудно да работя, но но пък се чувствам а доста доста смела, доста уверена и тая любов, която всъщност я видяха от хората по време на концертите, защото аз големи концерти а за моята почти 30-годишна кариера съм правила много малко, самостоятелни. говори иначе общи концерти е имало доста по различни поводи аа и това определено е някаква нова страница за мен в живота и тази любов, която я видях, тя ми даде една допълнителна увереност и смятам, че оттук нататък мога с още по-голяма сила всъщност и увереност в себе си да действам и и в тези аспекти. Колко беше паузата ти преди да тръгнеш сега с това фолклорното турне? Знам, че имаше един период, в който се беше скрила. А не знам за кой период точно, но може би след раждането на малкия ми син аз и там малко изпаднах в >> след родилна. Депресия ли имаше? Какво се случи тогава? >> След родилна и неразбирателства може би още оттам тръгнаха. А и нямах никакво желание да творя, да правя някакви песни. Може би съм пускала по една песен в годината, а трудно ми се получаваха, докато преди този период пък а имах много така добър подеем. Точно в този момент аз се бях върнала и в музикалната компания, в която съм била преди години в Пайнер и много хубави проекти, страхотен подем, много бих казала хитови проекти бях направила, които така ме вдигнаха едно хубаво >> Научи ли се на това приемане, че то е така в живота горе-долу, горе долу? >> Да, да. Това за колелото между другото много пъти, когато така съм вече унила и викам тука нещо няма да стане няма да Точно когато съм най-унила и си казвам Десис Славка ти така ли не запомниш? Колелото се върти. >> Точно така.

[ахвания][смях] >> Аа а и в смисъл поемам си така дълбоко въздух, изпускам и си казвам ще бъда спокойна и ще чакам да се завърти на добрата страна. Имаш ли си сега практика, медитации, нещо, което правиш сутрин само за себе си? >> Аа, не съм много от тези много постоянните хора, но се опитвам да да правя практики дишане, аа които много помагат и имат огромна сила. Дишането им огромно >> дишането е много важно. >> Да, изключително важно. И дишането може да лекува дишането. Това е абсолютно както е храната и водата за нас. Дишането е другият елемент или >> Точно така. Въздухът е много важен елемент. изключително да важно и ако хората могат малко нали тези, които са и малко по-събудени, защото някой ще каже: "А какви са тия глупости?" Ние така или иначе си дишаме, нали? Някои хора наистина не го разбират и а но малко по-така хората, които вече се събуждат и и тръгват по тези по >> Имаш ли си таким хов или на Гурудев? Имаш ли някакво специфично дишане? >> Ами на Горудев, да. А, изкарах курса и от време на време си си пускам в YouTube [смях] >> и си следвам упражненията. Да, да. И се чувствам много добре след това. Просто искам да намирам и повече време за себе си, но смятам, че за в бъдеще. А в момента съм в един етап от живота си, в който се опитвам да си така да си построя спокойствието и смятам, че всичко ще си дойде на мястото и самата аз в някакъв момент ще си подредя и приоритетите и ще аа си оставя такова време да се копнея за някакво такова развитие повече личностно. Чувстваш ли се добре сама със себе си? Чувства. Да, >> да. >> Аз съм от хората, които нямат нужда да м да бъдат с някой и да разговарят. Аз някак си мога да си разговарям със себе си, с а и с други [смях] не същества, ама >> да кажем, че съм обичам и с ангели да разговарям и съм го правила неведнъж. >> В кои моменти се научи да си говориш с ангелите и с невидимите същества около нас? >> Ами имаше едни книги на Дорин Върчо. В последствие тя се отказа от това, което е написала. Не знам защо, но аз ги почувствах много добре тия книги. А там има едни молитви лечение с ангелите. Мисля, че тя е така най-популярната книга. Има едни молитви, които много са ми помагали, когато бях в това финансово недобро много лошо заляването, финансово заляване. Много състояние, да. А и нали молитви към ангелите, които да изпратят хора, възможности, някои така възможности за работа. има страхотни молитви, които са ми помагали и тогава а всъщност имаше описано как може да комуникираме със своите си ангели, с други ангели, да задаваме въпроси и е много интересно а когато човек може да притихне, а може да разговаря с който си поиска, може да се свързва. >> Толкова е важно да го кажем тук от този ефир и то хора като мен и като теб. Защото все още има хора с много съмнения, недоверие и аз смятам, че ние с теб, нищо, че сме от светския живот донякъде, аа можем да покажем, че в трудните моменти се отваряме за тези неща, за невидимия свят, за ангелите, за помощта свише и тя е достъпна за всички. Когато човек а може и се научи или или си даде възможността да притихне, да се успокои, той може а най-малкото да чуе и верния глас в себе си, интуицията, гласа на душата, а тя знае най-добре. А тогава изключваме ума, който не винаги и мозъка, който не винаги е най-добрият съветник и се свързваме по а можем да се свържем със сърцето и с душата, които много знаят много по-добре и могат да ни поведят по един много по по-правът.

[хърка] >> Кой е периодът от живота ти, в който знаеш, че тотално си заглушавала душата си? Не си искала да я чуеш, не си ѝ давала право да говори. Ами моменти, в които съм била под под голямо напрежение тогава човек м когато съм била така подложена на неприятни взаимодействия и отношения с >> Подхлъзвал ли си хора >> по светската част на живота, защото то е много изкушаващо да живееш само за външното. Като цяло не съм такава натура, а някак си не нямам го като как да кажа, като натюрел не е в мен, не присъства, но съм имала моменти, в които съм си казвала и аз искам сега тази чанта и аз искам нещо си. >> Не, то това светското опиянение няма как да не те хване. Славата популярност. Не >> искам да живея в хубав Да. в хубава къща или апартамент. Да, да, имала съм, но но >> то е било като за малко, като все едно да ти се прияде нещо, което си видял за малко. Никога не е било така някаква цел, която по-скоро при мен, понеже асценден аз казах за луната и виждам, че си астрологично много добре си запозната сне така моите си неща, така какво, което съм почерпила като нали от астролози. А асцендентът ми е Телец. Това е един доста материален знак всъщност, но но не по не по лошия начин. А май микрофона пипнах. Да. Не по лошия начин материален, а по-скоро а аа желание за за сигурност. сигурност за семейството, за децата, за и аз наистина много пъти всичко онова, което съм искала материални като материални блага, то е било за да бъде споделено а даже много повече за другите, отколкото за мен самата. Аз мога а без да звуча пресилено, аз мога и хляб и сол само да ям, но за децата ми, примерно да има нещо по-хубаво или за другите хора, ако дойдат. Дори да имам нещо много вкусно в хладилника, мога без проблем да го изкарам другите [смях] да го изядат. А пък аз после, ако има, нали, за мен в смисъл такъв, че не съм човек, който го иска за себе си. Аз го искам да го имам там това нещо в хладилника, обаче мога да го искам да го споделям. Искам искам да идват хора вкъщи и когато дойде таз да го извадя и да кажа хайде хапнете се сега от това нещо. Примерно говоря така на материал. казаха парите за теб като човек, който е имал и много и е изпадал на дъното.

[въздиша] >> Оф, това с >> енергията на парите, >> престанта борба. [ахвания] >> Ами смятам, че парите са нещо, което човек а трябва да има специално отношение. Те са нещото, което те са средство, с което можем да живеем по-добре. средство, с което можем да си да бъдем спокойни и да имаме възможност да дори едно личностно развитие а започва тогава, когато човек си е платил тока и и има хляб вкъщи. >> Точно така е. Да. >> А ако >> духовното и материалното всъщност са двата крака и ние трябва да ходим на два крака. Не може да ходим само на един. >> Няма как. едно залитане много към духовното, а може да не е здравословно изобщо да накара човека да спре да работи, да спре тия светските всички неща да го да му харесват, да да се дистанцира от цяло това нещо и в един момент ти може да се окаже, че не може да си платиш тока, нали? Аз все тока давам за пример, ама тока водата на ама няма значение какво. И тогава не си представям някой, ако е е настудено и и зъзне и и е гладен, да да може да да си мисли за духовното. В смисъл тогава е доста по Сигурно е възможно, но според мене го могат само онези там на на изток. >> Точно така. Тука в Европа, където сме ние, е малко по-различно. Да, >> да, да. Може би някакви единици такива. >> Пътувала ли си с такава цел? С а да търсиш себе си не като турист, а някъде? >> Не, не съм имала възможност. А много неща, много така съм си начертавала планове.

[прочиства си гърлото] А аз между другото от много малка мм имам някакво привличане, някакво влечение към Япония, без да знам защо и никога не съм си обяснявала. Навремето [прочиства си гърлото] имаше едно списание, дали не беше и жената днес, само да не объркам, съжалявам, но една корица, в която просто искаха да ме представят в една друга светлина >> като японка с едно кимоно искам да кажа, аз се чувствах все едно цял живот съм била с кимоно, а то всъщност никак не е удобно, но някак си не знам приех го и това нещо не знам Стои в съзнанието ти, Япония. Имаш ли интерес? >> Имам. Това е Да. Много интересна за мен държава, която >> Не знам защо досега не съм ходила. Може би не съм не е дошъл моментът. Може би трябва да съм малко по-узряла за това >> всяко нещо. >> Може би има специален момент, в който трябва да отида.

[хърка] >> И други такива като чела съм книги, в които разказват за пътя този Елкамино. А >> тегляте такива неща вече, така ли? Интересно ми интересно ми е, но >> все още някак си не мисля, че съм израснала до тоя момент, но просто минава през мен като мисъл, като представям си как искам да отида, искам да го направя, мисля си готова ли съм, не съм ли готова, аа разполагам ли си с това време, с тая възможност да времето е най най-големият лукс, както се казва ценния ресурс. Да, >> абсолютно. Да. И за Непал за Така има много има много святи и пре >> Почнаха ли да се появяват такива хора в твоето обкръжение, които да заедно да споделяте тази страст, тези духовни търсения? >> Е, веднага казвам да. >> Поръча ли си ги на Вселената?

[смях] Дойдоха ли? >> Да, абсолютно. А, много интересно. Просто в един определен период на куп се запознах с всички мои любимци, включително и с теб. А със Славко Матанович, с Стойчо Керев, който от години харесвам. А някак си даже викам какво става тука, не мога да повярвам. [смях] >> Почнаха да идват. >> Как така на куп всичко, нали? >> Буквално в Да. Другото така интересно нещо, което с Горудев ми се случи сега, не знам дали някакъв знак или не, но той по време на лекцията си държеше две рози такива от тия дама сцена рози и буквално с никой не се снима. Аз мислех да си тръгвам и една приятелка вика: "Абе, хайде да отидем, ако има как аз една снимка, нали, тя да се снима и аз викам"Добре, хайде ще минем от другия край." И в един момент ме виждат от организаторите, с които сме така в приятелски отношения и само за секунди всичко ще пее. Това сцената се случва. Той си свършва лекцията. В един момент мен ме виждат и той нали веднага ме вижда и казва: "Ще пееш ли?" Аз викам: "Окей." И той вика: "Хайде". Направо ме обяви. И аз както си бях, излязох така и спях притури се планината. Аа при което Гурдев ме аплодира, което това е огромна чест. А след това аз нали му благодарих така от сцената, слезнах долу и буквално той веднага стана, слезе по стълбите, подаде ми двете рози на мен >> и двете [прочиства си гърлото] за тебе. >> И двете ми ги даде. А по даде знак, че иска да се снимаме. Снимахме се и той си тръгна и не се снима с никой повече. >> Знак си е. Знак си е.

[прочиства си гърлото] Ти много пъти си била зад граница, но винаги се връщаш тука. Какво ти е усещането, когато не си в България? >> Тази луна в рак. [смях] Май ще съм си тука. >> Какво ти [прочиства си гърлото] е усе? Как се чувстваш, когато си далече оттук? >> Усещаш ли, че те викат корените? >> Да, да, има го. Има го. Като бях по-млада, не го осъзнавах просто. А човек като помъдрее малко, тогава вижда и знаците. И >> Колко най-дълго си живяла извън България? >> Около година в Щатите. Аз [прочиства си гърлото] така отидох. Всичко беше чудесно, докато не кацнах и си казах аз, всичко трае няколко часа, докато докато кацах. Боже, Господи, викам, къде дойдох? Какво направих аз? И в един момент се оказах всъщност те тогава родителите на, тоест бабата и дядото на на майки, на големия син, [прочиства си гърлото] те държаха българския ресторант в Чикаго и бяха по цял ден много заети. с баща му започна в един момент да се вижда, че има там и там много несъответствие и аз се чувствах изключително самотна. Това беше един много тежък момент за мен и точно по тая причина всъщност аз съм изляла душата си в тази песен, която всъщност дава заглавие и на моето фолклорно турне България в душата ми. >> България в душата ми. Да. >> Тя е написана по абсолютно истински случай. човек, който е живял толкова далече от родината, от приятелите, от семейството си. А >> казваш самотна. Кое най-много ти липсваше? Какво се случваше в тая самота там?

[хърка] >> Ами не мога да го опиша. То е >> изтръгната. >> Абе някаква част от тебе липсва. Така го усещах аз. Така го усещах и много хора [хърка] не знаят, че всъщност аз един от най-големите ми хитове в пополка, това е той един гръцки кавър. А Две сърца. Това е една песен, която точно в Америка написах този текст, а който всъщност е адресиран към някой любим, но всъщност пресъздава моята носталгия към България, защото там >> наистина ли тя е любовна песен, посветена на България. >> Ами всъщност така се оказва, да, защото аз пея вътре в вътре в песента се пее Тъжна е нощта. А без твоята светлина тъжен. Не, тъжен е денят. Без твоята светлина тъжен е. Ох, като трябва да рецитирам, [смях] а не го пея. >> И го забравяш, нали? Ами изпей го, изпей го. >> Тъжна е нощта без твоята топлина. Къде е тя? Къде е тя? Тъжен е деня без твоята светлина. Къде е тя? Къде е тя? Къде си ти? И после пея.Искам пак до мен да застанеш. и кръвта ми пак да запалиш. Две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят.

[пеене] Всъщност това е някаква, как да кажа, а изповед, може би носталгична >> заповед към България. Толкова настръхвам, като си мисла всъщност, че този текст >> е свързан с любовта ти към България. Аблюс да искам пак >> искам пак >> до мен да застанеш. Тоест искам да искам да се върна. Искам да е пак същото. За какво сега би казала искам пак? Какво иска Деси сега? Много неща. >> Е, това [смях] е Това е хубавата новина. Това е хубавата новина. Ако нищо не искаш, тогава е подозрително.

[смях] Да, >> много е лошо. >> Да. >> Много неща искам. А много искам, нали така в в личен план да да съм в мир със себе си, да съм спокойна, да м така божията благословия и светлина винаги да са вътре в мен. А искам да постигна наистина някакъв мир. >> Мир със себе си. То това е най-важното. Да. А и след това не знам дали ще има нужда от нещо повече. >> Какво би казала на нашите зрители, които в момента са там, където ти си била, [хърка] периода на депресията, на зануляването, на най-тъмното. А бих казала, че във всеки един човек, независимо колко невъзможно изглежда, има сила, която е една и съща във всеки един човек. Тя е заложена, тя ни е дадена от Бог. А тя е в нас. Божията сила, частица от нея е в нас. Просто трябва да я потърсим, да я събудим, да я усетим и да се изправим. Във всеки я има наистина и в най-трудния момент. И другото нещо, което е, когато ми е било най-тежко, най-трудно, най-видимо неразрешима ситуация, винаги съм се обръщала към молитвите. >> Молитвите. Те ме успокояват и ми припомнят, че нищо не зависи от нас и че просто човек достатъчно е да се успокоиш, то започва да се нарежда всичко, защото тая паника, която ние се паникьосваме, страхуваме се, >> изпитваме вина, която всъщност вина е най едно от най гневът и вината може би в книгата на Луис Хей пише, че са с най-ниски вибрации >> да разболяват. и най-много разболяват. Всъщност те правят тези големи болести като от рода на рак и така нататък. >> Деси, много ти благодаря. Не знам дали осъзнаваш, че всъщност в момента ти си в позицията на вдъхновител. Един човек като тебе, който си позволява да си отвори сърцето и да каже: "Да, и аз минах оттам." Даваш сила на толкова много хора и наистина ти благодаря. Мм, много съм щастлива да да знам, че тези думи всъщност излизат от твоята уста и а да знам, че така изглежда отстрани и много се надявам да това тоя разговор да достигне до точно до хората, които имат нужда от него. >> Сигурна съм, че ще е така. Аз ще те чакам за нови срещи. Беше ми много приятно. Благодаря ти. >> И на мен, Нели, благодаря много. >> А, благодаря ви, че сме заедно и слушайте отново това интервю. Вижте стъпките на Деси. Тя като всеки един от нас минава и през трудното, минава и през хубавото и винаги намираме начин да се свържем с тази сила вътре в нас. За пълен достъп до всички видеа на пътя на Елея стани член на канала срещу €,99 на месец. Така помагаш мисията ни да се разраства. В това кратко видео ще ви покажем как лесно можете да станете член на нашата общност и да отключите достъпа до всички видеа, създадени изключително и само за членове. За да бъде максимално лесно и удобно за всеки, създадохме само едно ниво на абонамент. Срещу сумата от €9 на месец получавате пълен достъп до цялото ексклузивно съдържание. Абонаментът се подновява автоматично всеки месец, като разбира се можете да го прекратите по всяко време. За да започнете натиснете бутонайн или стани член, който се намира точно до името на канала ни. Ако за първи път правите плащане в YouTube, системата ще ви поиска да въведете данните на вашата карта в полето на екрана. Ако пък вече сте пазарували в платформата и картата ви е запазена, процесът е още по-бърз. Просто трябва да натиснете бутона Купи или плати най-отдолу. След като завършите плащането, не пропускайте да натиснете и бутона за безплатно абониране сбсcйб и да активирате камбанката с опция всички. Така винаги ще научавате първи за новите ни видеа. Благодарим ви от сърце, че вървим по този път заедно. и подкрепяте мисията на пътя на Елея да осветим светите места на България. Душата помни пътя.